Пистата „Спа-Франкоршамп” в Белгия е най-дългата и една от най-бързите писти в календара на Формула 1, а повечето пилоти определят трасето, като най-хубавото в шампионата. То се намира в южната част на страната в красивите планини на Ардените и известно на повечето фенове на високите скорости с прочутия си завой „Червената вода” (Eau Rouge). Времето на „Спа” е изключително променливо, като много често в едната част на пистата може да вали дъжд, а в другата да грее слънце. Самият район около пистата също е популярен с минералната си вода с лечебно действие и от там идва и името на станалите все по-популярни в Европа „Спа-центрове”. Първото автомобилно състезание на „Спа” се е състояло през 1924 година, а дължината на пистата била точно 14,016 км. Първата Голяма награда на Белгия се провела година по-късно. Надпреварата била спечелена от Антонио Аскари – баща на двукратния световен шампион във Формула 1 Алберто Аскари.
Още от самото начало на Формула 1 през 1950 година, „Спа” фигурирала в календара и станала сцена на множество драматични моменти в историята на автомобилния спорт. За първи път „Спа” била подложена на по-серизона реконструкция след състезанието през 1966 г, когато катастрофирали множество пилоти. Най-страховитата била на Джаки Стюърт и именно той подел кампания за увеличаване на сигурността на пистата. Без съмнение „Спа” била много опасна, но състезателите и се възхищавали и победата там била мерило за качество и стандарт. Младите пилоти Алан Стейси и Крис Бристоу стават поредните жертви във Ф1, когато през 1960 година губят живота си на „Спа”. През 1969 година, Асоциацията на пилотите във Формула 1 поставила под въпрос сигурността на трасето и така Гран при на Белгия не се състояло. През 1970 година, бил добавен шикан, но Педро Родригес пак спечелил със средна скорост от 239,904 км/ч. Все пак през 1972 г. Гран на Белгия се състояла на пистата Нивел. През 1983 година се състояла и втората по-значима реконструкция на „Спа”, като пистата била намалена на 6,89 км. Новата конфигурация съдържала отново повечето елементи на старото трасе с част от пътната мрежа на Белгия, но с по-добър асфалт и с повече зони за сигурност. Въпреки промените, според много световни шампиони „Спа” е най-предизвикателната писта в шампионата със своите постоянно променящи се условия. Много пилоти са печелили знаменити победи на „Спа”. Джим Кларк винаги е казвал, че мрази пистата, но в периода 1962-1965 година постига четири поредни победи. Същото прави и легендарният бразилец Аертон Сена в периода 1988-1991 година.
Завоят „Червената вода” остава все още един от най-трудните и опасни в календара. През 1993 година, Алекс Занарди с Лотус катастрофира тежко, но се отървава без сериозни контузии. Седемкратният световен шампион Михаел Шумахер дебютира във Формула 1 на „Спа” през 1991 година, а сезон по-късно печели там и първата си победа в Гран при. През 90-те години и началото на 21 век „Спа” отново бе сцена на драматични победи и ужасяващи инциденти. Можем да отличим драматичния момент през 1998 година. Тогава Михаел Шумахер (Ферари) блъсна Дейвид Култард (Макларън-Мерцедес), след като германецът водеше в надпреварата, но в силния дъжд и мъглата не видя задната част на болида на шотландеца. Двамата отпаднаха, но после в бокса на Макларън-Мерцедес, Шумахер налетя да бие Култард и му поиска обяснение за случката. Самият Култи твърдеше, че не е намалил скоростта нарочно и катастрофата е просто случайност. От цялата тази бъркотия, победител излезе старият противник на Пилето - Деймън Хил, който записа първата победа в историята на Формула 1 за слабия тим на Джордан. През 2006 година, надпревара на „Спа” нямаше поради ремонт на част от старт-финалната права, боксовете и падока.
Писта: Спа-Франкоршамп
Начало (местно/българско време): 14:00/15:00 часа
Дължина на обиколка: 7,004 км
Обиколки: 44
Дистанция на състезанието: 308,176 км
Първи победител: 1950 г. Хуан-Мануел Фанджо (Алфа Ромео)
Първи пол-позишън на трасето: 1950 г. Нино Фарина (Алфа Ромео)
Най-бърза обиколка по време на състезание: Ален Прост (Уилямс) 1:41,365 минути (1993)
Най-бърза обиколка по време на квалификация: Аертон Сена (Макларън) 1:40,365 минути (1990)
Резултати от първата свободна тренировка:
1 Фелипе Маса Ферари 1:47.284
2 Кими Райконен Ферари 1:47.623
3 Люис Хамилтън Макларън - Мерцедес 1:47.878
4 Хейки Ковалайнен Макларън - Мерцедес 1:47.932
5 Фернандо Алонсо Рено 1:48.104
6 Марк Уебър Ред Бул - Рено 1:48.428
7 Себастиян Бурде Торо Росо - Ферари 1:48.557
8 Себастиан Фетел Торо Росо - Ферари 1:48.958
9 Тимо Глок Тойота 1:48.997
10 Нелсън Пикет - младши Рено 1:49.068
11 Роберт Кубица БМВ - Заубер 1:49.139
12 Ник Хайдфелд БМВ - Заубер 1:49.185
13 Нико Розберг Уилямс - Тойота 1:49.611
14 Ярно Трули Тойота 1:49.625
15 Дейвид Култард Ред Бул - Рено 1:49.849
16 Джанкарло Фисикела Форс Индия 1:49.986
17 Адриан Сутил Форс Индия 1:50.117
18 Казуки Накаджима Уилямс - Тойота 1:50.125
19 Дженсън Бътън Хонда 1:50.464
20 Рубенс Барикело Хонда 1:50.905
Втора свободна тренировка:
1 Фернандо Алонсо Renault 1'48"454 + 0'00"000
2 Фелипе Маса Ferrari 1'48"504 + 0'00"050
3 Хейки Ковалайнен McLaren-Mercedes 1'48"740 + 0'00"286
4 Люис Хамилтон McLaren-Mercedes 1'48"805 + 0'00"351
5 Кими Райконен Ferrari 1'49"328 + 0'00"874
6 Нико Росберг Williams-Toyota 1'49"405 + 0'00"951
7 Себастян Фетел Toro Rosso 1'49"427 + 0'00"973
8 Адриан Сутил Force India 1'49"585 + 0'01"131
9 Ярно Трули Toyota 1'49"715 + 0'01"261
10 Ник Хайдфелд BMW-Sauber 1'49"725 + 0'01"271
11 Роберт Кубица BMW-Sauber 1'49"875 + 0'01"421
12 Дейвид Култард RedBull 1'49"922 + 0'01"468
13 Себастян Бурде Toro Rosso 1'49"948 + 0'01"494
14 Тимо Глок Toyota 1'50"281 + 0'01"827
15 Казуки Накаджима Williams-Toyota 1'50"364 + 0'01"910
16 Джанкарло Фисикела Force India 1'50"740 + 0'02"286
17 Дженсон Бътън Honda 1'50"925 + 0'02"471
18 Рубенс Барикело Honda 1'51"238 + 0'02"784
19 Нелсон Пикет Renault 1'51"334 + 0'02"880
20 Марк Уебър RedBull 1'51"640 + 0'03"186
